Безсмъртие

Безсмъртие — идея за това, че природният закон „всичко е смъртно“, може да се наруши.

Понятието „безсмъртие“ обхваща:

• безсмъртие на душата — човешката душа живее вечно, независимо от тялото;
• безсмъртие на физическото тяло — вечно живеещ човек;
• придобиване на безсмъртност в преносен смисъл — оставане завинаги в паметта на хората.

История

Идеята за безсмъртието се среща при голяма част от древните народи. Гърците и евреите използват терминът в смисъл на призрачно съществуване в царството на „сенките“ („Хадес“ — при елините, „шеол“ — при юдаизмът). В Индия и Древен Египет преобладава учението за прераждането на душите.

Според думите на Херодот, Египтяните първи споменават безсмъртието на човешката душа. Когато тялото умира, душата се преражда в друго същество, раждащо се в този момент.

На по-късен етап в юдаизмът безсмъртието се свързва с учението за въркресяването на мъртвите и задгробния живот; в такъв вид то се среща в християнството и исляма.

• В някои философски системи се разглежда безтелесно съществуване на душата (езотерически имортализъм).
• Mатериализмът отхвърля съществуването на душа.
• Като систематично учение, понятието за безсмъртието е обосновано и развито от Платон.