Демонология

loading...

Демонология е термин от късното западно средновековие, използван като общо наименование на разнородни учения за демоните.

Задача на демонологията е изучаването на демоните, съставяне на подробната им класификация, каталогизирането им според йерархията им, описване на поведението им, практически препоръки по призоваването на демони, борба с тях, подчиняването им и контролиране на силите им.

Демонологията е спътник на някои религиозни и мистични традиции, особено е популярна в множество съвременни секти.

Демонологията търси обектите на своите изследвания във фолклора, художествената литература и митологията.

Тези, които се занимават с изследване на демони смятат, че демонологията може да се разглежда и като "наука" за психическите и парапсихическите сили.

Произход и история

Думата демон произхожда от гръцки и до V в. пр. Хр. означава само и единствено "бог", "божество". След IV в. пр. Хр. започва да означава и второстепенни божества. Счита се, че едва през Средновековието думата добива негативен характер, а на съществата, назовавани демони се приписват отрицателни качества.

Християнска демонология

В легендите на народното и апокрифно християнство се разказва, че демоните (наричани също нечисти духове) са били някога ангели, които са служели на Господ. Князът на ангелите и техен предводител Сатаната се възпротивил на Бога, защото самият той се възгордял и пожелал да стане Бог. Сатаната привлякъл на своя страна около една трета от ангелите за да му помогнат в осъществяването на плана му. Господ обаче се оказал по-силен и изхвърлил Сатаната и привържениците му от небесните ефирни и вечни селения, като ограничил властта на Сатаната единствено върху Земята. От тогава хората са посещавани от невидими, но не и “неосезаеми” демони, които ги мамят, подвеждат и застрашават (виж също Екзорцизъм. Счита се обаче, че тези “изпитания” се допускат от Господ, и могат да доведат или до изгубване на безсмъртната човешка душа или до спасението и, според свободната воля на човека.

Демоните се класифицират от демонологията според вредата, която нанасят и мястото им в йерархията на ада.

Едно от най-пълните съчинения на тази тема е Malleus Maleficarum на Хенрих Крамер, както и Demonolatry на Николай Реми.

В християнските демонологии се описват и способи за призоваване на демони и подчиняването им за целите на призоваващия. Често демоните се появяват и в сюжет, описващ войната им с ангелите.

За демоните се говори и в апокрифната библейска Книга на Енох.