Древногръцка митология

Древногръцката митология е най-добре засвидетелстваната и популярна митологическа система в Европа. Съдържа множество от разкази за живота и подвизите на много герои и богове. Гръцката религия няма свещени книги и възприема и чужди божества в гръцкия пантеон. Гръцката митология е съставена отчасти от голям брой разкази, които обясняват произхода на света и детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини, герои и героини. Тези разкази първоначално били формирани и разпространени под устна поетична форма. Оцелелите до наши дни извори от гръцката митология са литературни преработки на тази устна форма. Гръцката митология е отразена и в артефакти, някои от които са произведения на изкуството, особено в творбите на вазописците. Самите гърци се обръщали към митовете и свързвали с тях произведенията на изкуството, за да хвърлят светлина върху култови практики и ритуални традиции, които били древни и лошо разтълкувани.

Източници

"Митологическа библиотека", книгата, чийто предполагаем автор е атинския граматик Аполодор, който е живял през 2 в. пр.н.е., е единственото запазено съчинение, което излага в най-пълен вид митовете на Древна Гърция, макар че Троянският цикъл на Аполодор е изгубен след 9 в. Много древни литературни произведения също тематизират гръцката митология, например "Илиада" и "Одисея", поемите на Овидий и "Диалогите на боговете" на Лукиан. Систематизацията на гръцките митове води началото си от 6 в. пр.н.е., от т. нар. логографи - автори на исторически съчинения, най-известни от които са Терекид, Акусилай и Тукидид (5 в. до н.е.). Техните следи се откриват в трагедиите на Софокъл и Еврипид, както и в комедиите на Аристофан. Критично и с неверие към митологията се отнасят най-напред софистите и Ксенофан по времето на Пелопонеската война (431-404 г.пр.н.е.).

Една от основните характеристики на древногръцката митология е нейният политеизъм — наличието на много богове. Друга характерна особеност за нея е, че тя е антропоморфна — древните гърци си представят боговете в човешки вид, с човешки черти, начин на поведение и пр.

Древногръцките божества са почитани наравно в цяла Гърция, но култовите практики са били различни за различните места. По този начин митовете, които се разказват за тях са различни и имат много различни версии.

Етапи на развитие на митологията в Древна Гърция

Доолимпийски период
Ранна класика - Този период е свързан с прехода към патриархата. В митовете се появяват герои, които се справят с всякакви чудовища и страшилища. Аполон убива питийския дракон, Персей убива Медуза, Белерофонт-Химера, Мелеагър-Калидонския глиган, Херкулес извършва своите 12 подвига.

На мястото на многото малки демони и богове се появява върховният бог Зевс, на когото всички се подчиняват. Самият Зевс също се бори с титани, гиганти, циклопи и ги заточва в Тартар. Женските божества, чиито функции произтичат от древния образ на богинята майка също придобиват нови функции. Хера става покровителка на семейството и брака, Атина -на честната и открита война, Деметра- на земеделието, Хестия-богиня на домашното огнище.

Разказ за гръцките богове
В голямото разнообразие от митове и легенди, които съставят древногръцката митология, божествата, които били местни за гръцкия народ, са описани като хора, но със съвършени тела. Въпреки, че физическият външен вид на всеки бог бил различен, те били способни да приемат каквато и да е форма. Няколкото комбинирани или фантазни образи, които се срещат, като сфинкса, били заимствани от анатолската култура или били внесени от Близкия изток в гръцката култура.
Персей с главата на Медуза.

Независимо от основните им форми, гръцките богове притежавали много други фантастични способности: те можели да се преобразяват и да стават невидими сред хората, мигновено да се телепортират до която и да е точка на Земята. Способни били дори да действат чрез думите и делата на хората, често пъти без знанието на дадения човек. Още по-важно е, че боговете не боледували, можели да бъдат наранени само при свръх-обстоятелства и били безсмъртни. Въпреки, че всеки един от тях бил роден, (повечето дори израснали от ранно детство до зрелост), веднъж достигнали предела на своята зрялост, те не остарявали след това.

Всеки бог или богиня произхождал/а от собствено родословие, преследвал/а различни интереси, имал/а определен район на действие и притежавал/а уникална индивидуалност. Въпреки това, тези описания произлизат от многобройни архаични местни варианти, които винаги се различават по нещо един от друг. Когато тези богове били описвани в поезията, молитвите или култовете, към тях се обръщали с комбинация от тяхното име и епитети, които ги идентифицирали по особеностите им от други техни проявления. Епитета на гръцко божество може да отразява определен аспект от ролята на бога, така както Аполон Мусагет е представен като “Аполон, водачът на музите”. Друг вариант е епитета да характеризира индивидуален или локален аспект на бога, понякога смятан вече за древен през класическата епоха на Гърция.

Такива митични разкази ни казват, че всички богове са част от огромно семейство, обхващащо многочислени поколения. Най-старите богове били отговорни за сътворението на света, но по-младите от тях узурпирали властта им. В много познати епични поеми, достигнали до наши дни от т. нар. “ера на героите”, се появили и дванадесетте олимпийци. В помощ на примитивните гръцки предци, боговете извършвали чудеса, обучавали ги в различни области на практическите познания, учели ги на правилни начини на почитане, награждавали доброто поведение и наказвали безнравствеността, дори имали деца от хората.

Същност и извори за гръцката митология

Главните въпроси на проучването на митовете са дискутирани в митографски статии. Докато всички култури по света имат собствени митове, терминът “митология” е гръцки и има специализирано значение в рамките на гръцката култура.

Гръцкият термин “митология” е съставен от две по-малки думи на гръцки:
“митос” – което на омиров гръцки означава приблизително “ритуален акт на речта”, както на главния вожд на събранието, така и на поета и жреца.
“логос” – което на класически гръцки означава “убедителна история, неопровержимо доказателство”.

Следователно в оригиналния си смисъл митологията е опит за внасяне на чувство в стилизираните разкази, които гърците разказвали на фестивали, шепнели на олтари и свирели на аристократични банкети. Тъй като има хора, по-склонни към противоречия, отколкото поетите, жреците и аристократите, веществените опровержения са широко разпространени.

Налице са няколко вида първоначални източници за проучването на гръцката митология:

   1. Поезията на архаичната и класическата епохи, съставена главно за култови фестивали или аристократични банкети, и така част от мита в омировски смисъл. Това включва:

• Омировите “Одисея”, “Илиада” и “Омирови химни”.
• “Теогония” на Хезиод.
• Драматичните трудове на Есхил, Софокъл, Еврипид и Аристофан.
• Хоровите химни от Пиндар и Бахилид.

   1. Трудовете на историци, като Херодот и Диодор Сицилийски, и географи, като Павсаний и Страбон, които пътували из гръцкия свят и записвали историите, които чували в различни градове.
   2. Работата на митографите, които пишели прозаични трактати на базата на научни проучвания и се опитвали да докажат противоречивите истории на поетите. “Митологическа библиотека” на Аполодор от Атина е най-големия съществуващ пример в този жанр.
   3. Поезията от елинистичната и римската епоха, която въпреки че е съчинена по-скоро като литературни, отколкото култови произведения, съдържа много важни подробности, които иначе биха изчезнали. В това число влизат трудовете на:

• Елинистичните поети Аполоний Родоски, Калимах и Антонин Либерал.
• Римските поети Хигин, Овидий, Стаций, Валерий Флак и Вергилий.
• Късноантичните гръцки поети Нон и Квинтий Смирней.
• Древните романи на Апулей, Петроний, Лолиан и Хелиодор.

За по-добро разбиране на значението на древните текстове, историците са се обърнали към изобразителни зрителни образи от скулптури и рисувани предмети, като вази и купи.